Една игра има цел
Следването на посока, спирането при сигнал или намирането на местоположение са наблюдаеми задачи. Играта се превръща в образователен инструмент, когато детето знае какво се опитва да постигне. Не е достатъчно да направите едно упражнение забавно: учителят избира какво ви позволява да научите. Същата дейност може да се адаптира чрез модифициране на едно правило, вместо чрез натрупване на инструкции.
Кратка инструкция и след това демонстрация
Представете действие и критерий, след което проверете какво е разбрало детето. Една демонстрация, видяна веднъж, не гарантира, че сигналът за посока или стоп е известен. Техническите думи постепенно се свързват с опита. Групите се изграждат с клуба; възрастта сама по себе си не описва всички различия в разбирането или практиката.
Направете партньора личност
Споделените упражнения могат да научат как да изчаквате, обявявате и уважавате почивка. Ролите трябва да са прости, а сътрудничеството - контролирано. Детето не трябва да носи отговорност за разрешаването на ситуация, която го притеснява само. Учителят организира двойките и остава на разположение. Успехът на едно упражнение включва спазването на инструкциите от двамата партньори, а не само последния жест.
Назовете конкретен напредък
„Спряхте на сигнала“ или „намерихте посоката без помощ“ описва разпознаваем успех. Постоянното сравняване на децата рискува да измести фокуса към мястото в групата. Личен бенчмарк ви позволява да изберете следващата стъпка. Коланът е крайъгълен камък в рамка; не обобщава вниманието, сътрудничеството или цялото обучение в курса.
Проверете разбирането
Трябва ли курсът за деца да бъде по-кратък курс за възрастни?
Вижте отговора
Не е задължително. Организацията и инструкциите се адаптират към групата и образователната цел.